За шестнайсетгодишните сме безнадеждно стари.
За шестдесетгодишните сме още безумно млади.
В тази възраст най-истинска, в тази възраст най-женска
грях ли е да се влюбваме, нужно ли е да страдаме?
Колко лесно се вричахте само нас да обичате.
Колко често забравяте и сами ни оставяте.
С колко трепет очакваме пак при нас да се върнете.
Колко бързо прощаваме с обич щом ни прегърнете...
Нито миг на отпускане трябва да не допускаме.
Трябва все да показваме (трябва ли да го казваме?),
че все още очакваме нежно да ни докосвате.
Че все още жадуваме страстно да ни целувате.
Нито миг на отпускане трябва да не допускаме!
Трябва да ви докажем - трябва да ни повярвате -
че все още живеем, че все още обичаме,
и... за всичко отминало
да не плачем се вричаме...

 

Ако не греша имаш или наскоро си имала рожден ден :)! Ако е така - Честит рожден ден!

Имах рожден ден през декември и навърших 52...
Стихотворението е доста по-старо и отначало се казваше "Жени на 35", а вторият стих беше "За петдесетгодишните сме още безумно млади." Докато дойде ред да го публикувам някъде, годините минаха, ситуацията се промени...и го редактирах. Дано дочакам времето пак да го редактирам - поне още с едно десетилетие...

"...Нито миг на отпускане трябва да не допускаме!..."
Мисля си, че любовта съществува независимо от всичко, а това ми звучи все едно съм на изпит!
Мисля си, че ако обич има, няма нужда от старание, той е с теб, точно защото ти си това, което си.

не знам какво да ти кажа...Така ми е дошло - така съм го написала...Отдавна е писано, не помня точно какво го е провокирало. Може би някоя реплика от рода "Хм, ти пък за кога..." Младите са жестоки понякога, не нарочно...Мислят, че любовта е техен приоритет, че след определена възраст не трябва човек да мисли за любов...
Както и да е, благодаря ти за коментара!

и стогодишни!:)))
Поздрави и както се казва да запазим аромата на
липовия цвят!:)))
Поздравления!:)

дано Господ те чуе!
Макар че 100 години...кой знае...

се чувствам чудесно. Децата около мен ме подмладяват, откривам душата си и тя ме радва, а често и се вдетенявам. Понякога си мисля, че остава малко и трябва да се разбързам, но после се сещам, че не всичко трябва да свърша само в този живот, има още прераждания през мен. Има време...

Живота извира от нея и я прави щастлива ! Призванието на майката жена е да прощава и слънце в света да раздава ! Поздрав за стиха ти mamas !

благодаря ...
Често не се сещам на колко съм, душата ми е млада...
И аз вярвам в прераждането, но все пак ми се иска повечко неща да видя и направя точно в този живот!

права си! Майчинството е най-голямото щастие за една жена! Пет пъти съм изпитала това щастие. А сега и внуците ме радват...
Поздрав в аванс за утрешния празник!

Поздравления! Да са ти живи и здрави! Майка героиня!
Сигурно н е лесно?

с красотата, която носиш у себе си, която си създала и продължаваш да създаваш.
И благословена...
Гушкам те с обич :)

Че къде отиваш с тази си своя млада възраст, аз имам още пет отгоре!

...но е хубаво - и вдъхновяващо! Виж, milamam:

http://mamas.blog.bg/viewpost.php?id=64917

http://mamas.blog.bg/viewpost.php?id=182249

топла прегръдка и от мен! Благодаря ти!

тук съм :) С вас! И наистина се чувствам млада!

Знам за твойте страхове,
знам за твойте а и б,
знам защо в нощта не спиш
и във стихове редиш...
Де е твоята душа,
де е твоята съдба,
но и с толкова деца,
що ли чувстваш се сама...
Де е твоят малък принц,
нежен и обичащ те така,
както ти на своя свят,
се отдаде до сега...
Де го да те приюти,
да ти каже, че сега,
то децата са деца,
но си нужен нему ти.
Да ти каже че сега,
за живота ви е време,
и едно ръка в ръка,
любовта ви да поеме...

п.п. Пожелавам ти най-хубавата любов на света!
Честит празник в аванс!

а това стихотворение ме грабна....

УМОРИХ СЕ

Уморих се,
уморих се да слушам,
че съм силна, дори героиня.
Уморих се да съм неуморна,
уморих се да бъда...жена.

Нямам сили...
Нямам сили да бъда красива,
нямам сили да бъда добра,
в десет детски очи да се взирам,
десет детски ръце да държа;
да се будя във нощите къси,
да очаквам през дългите дни,
да съм все неспокойна в съня си,
всяка болка и мен да боли...

Все се питам
колко болки през мене минават,
колко думи изслушвам на ден,
колко радост сърцето ми сгрява,
колко обич изгрява за мен!

Мои малки, плачливи, бъбриви,
непослушни, но с нежни сърца,
нямям сили да бъда красива,
ще опитам...да бъда добра...

че си прочела и съпреживяла! Разбираш ме, както и аз те разбирам...
"само три" казваш...И едно да е, пак е цяла вселена!
Пожелавам ти щастие и с внуци!

Любовта всеки ден трябва да се храни с разбиране, нежност, уважение, внимание....с всичко, което имаме и сме, т.е. ние трябва да сме искрени и всеотдайни.
Много хубав постинг. Любовта не знае възраст!

благодаря! Мъдри са думите ти!

важен е духът - и да не се гледаме често в огледалото:)))

не се сещам често за него...А може би трябва?
Благодаря!