Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2009 11:14 - Корени
Автор: mamas Категория: Изкуство   
Прочетен: 2362 Коментари: 18 Гласове:
10

Последна промяна: 21.02.2009 22:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Задушница е. Това е поводът точно днес да пусна тук този разказ. Събитията и героите в него са истински. Както и в следващите, които ще публикувам днес...

КОРЕНИ

"Хич да не беше се раждала!"

Колко години носих в съзнанието си тези думи, без да мога да проумея жестокия им смисъл. Притискаха ме, смазваха ме, караха ме да се чувствам ненужна, излишна, да се самосъжалявам. Но...трябваше да ги произнеса аз самата, за да усетя истинската им тежест. Трябвяше да ги чуя от собствената си уста, за да оправдая тази, която ми ги каза преди  толкова много време, в онова далечно мое недоизживяно детство.
Моята баба по майчина линия - Яна. Блага, сладкодумна, сладкогласна. Глава да те заболи, ще ти побае и - толкова. Ще речеш, че загрубелите й от селската работа ръце изсмукват болката. За всекиго ще намери добра дума, неканен гост гладен няма да остави, въпреки смазващата я лична трагедия.

Бабо, бабо, колко ли ти е дотежало, за да изречеш тези жестоки думи! Дълго време се питах - какво толкова бях сторила, за да ги заслужа? Каква вина можеше да има едно дете, колкото и палаво да е то!
Сега вече зная - казала си ги от жал за мене, от обич си ги казала. Че то, малко ли беше теглото ми, и все на твоите ръце... Как съжалявам, че не съм те карала по-често да ми разказваш, че не съм записвала всяка твоя дума...

... Късната есен на 1955 година. Навръх Димитровден, на селския сбор, твоята по-малка дъщеря не се прибира в къщи. В село нищо скрито-покрито не остава. Донасят ти новината нейните дружки - пристанала. Избягала с оня Ангел, другоселеца, дето не й даваше дума да издума за него, че бил болнав нещо. А тя - хубава мома, като картина, толкова лични ергени в село я искат. По терлици тръгнала. Отнесла я писаната сборджийска каруца - без майчин съвет, без бащина благословия...
Ех, майка си, ще простиш. Може пък и да има късмет чедото ти. Пък то, виж, сватовете май не са лоши хора. Ето, изпращат сватовници, с добро да е всичко...
Не му е лесно на нараненото майчино сърце. Отронват се от устата ти укорни думи:
- Че биваше ли тъй?! Да бяхте дошли напред, както му е реда, да се сватосаме. Че тя, момата ни, не беше още за женене, малка е...
- Е-е, не се сърди, сватя! То... откъдето минала козата, оттам и ярето!
Виж ги ти сватовете! Всичко научили. Връщат спомените ти в оная далечна година, когато ти самата остави бащин дом и пристана на синеокия добруджанец. Многолюден бе домът на Маринчетата. Свекър, свекърва, девер и по-голяма етърва, петима по-малки девери, две зълви - софрата едва ги побира. Лесно ли ти беше сред толкова чужди хора сама да влезеш, без да са те поискали (както му е ред) сватовници с писана бъклица? Какво ли не е преминало през главата ти. Мъжът ти - все в запас. Случвало се е сама да ореш и сееш, дребни деца сама да гледаш.
Пък чедото ти... може и да има късмет. Двете й зълви задомени, свекърва й - лична жена в селото - чиста, прибрана, къщовница. Само зетят дето е болнав малко, ама... да даде Господ да се оправи, да си живеят...
---------------------------------------
Не даде Господ! Не се оправи...Внучката ти на година, колко пъти си я видяла? Не е далече селото, през два-три баира, ама все работа, работа... Но сега ще идеш - на погребение. Не усещаш острия декемврийски вятър - такъв огън е пламнал край тебе, край дъщеря ти, край внучката ти. И все ти се иска лъжа да е.
Ето, отсреща се задава каруца. Оказват се роднини на сватовете, нужда ги гони към Елхово.
- Вярно ли е, сватя?
- Вярно е, вярно-о-о! - проплаква жената. - Че и двамата, горкичките...
Каруците се разминават (студено е, не е за спиране), а ти политаш като ударена. "Как тъй двамата, кои двамата? Че то...на Гена нищо й нямаше!"
Оттогава ли, мила бабо, започна да побелява косата ти? От този миг ли започна да се привеждаш към земята? Уплаши се за чедото си, че нали едно със същото име беше заровила още мъничко, друго ли сега губиш?
Не, дъщеря ти си беше жива и здрава. Но те наистина бяха двама - след сина беше поела и майката... И за това ще ви разкажа, не сега, моля ви!
-----------------------------------------
... Приютил майка и син големият двоен гроб в поповското гробище. А на деветте дни майка ми се прибрала заедно с мен в родното си село...
------------------------------------------
Баба ми Яна загуби единствения си син девет години по-късно. Тръгнал вуйчо ми да носи храна на дядо, който бил пазач на селския бостан. Тръгнал и не се върнал. Намерили го на сутринта в напоителния канал да стиска все още кормилото на велосипеда, с който се движел. Фарът здрав, бурканчето с яденето здраво, часовникът си тиктака на ръката му, а вуйчо ми - мъртъв. Баба ходи при Ванга да разбере как е станало, но до края на дните си не повярва, че е било нещастен случай. До края не съблече и черните дрехи - двайсет години. Правеше редовно помени, палеше свещи пред домашния иконостас (че селската черквица отдавна беше запустяла) и се кръстеше. После започна да не се кръсти...Прости й, Господи, но тя май беше престанала да вярва в Тебе. Казваше: "Ако имаше Господ, нямаше да ми вземе децата, а мене да остави." Не беше прозряла, че си предопределил съдбата й - да бъде корен, който дава жизнен сок на младите листи; да бъде огнището, на чийто огън да се стоплят осиротелите й внуци.
А може и да го е знаела... Да, сигурно го е знаела - откъде щеше да вземе иначе толкова милост за нас, сиротните...

Бабо, помня само думите, не помня кога, по какъв повод си ми ги казала. "Хич да не беше се раждала!" А аз, грешницата, и по-тежки думи изричам в яда си. На децата си ги казвам. През колко хилядолетия съм ги пренесла, за да ги стоваря жестоко на крехките им рамене?!

Г О С П О Д И, запуши Си ушите, когато майка отвори уста да прокълне детето си! И да Си чул, Господи, направи Се, че не Си чул! Защото тя, майката, още преди да отвори уста съжалява, че го е помислила, но дяволът все я бута да греши.Тоя дявол, дето е част от самите нас и не ни оставя додето не ни прибереш при Себе Си, Господи! Боже Милостиви, прости на майките!...

А не бяха ли думите на моята баба: "Да беше умряла и ти с тях, да не теглиш!"?
Не само че не съм умряла, но и първите си стъпки съм направила в деня на бащиното и бабиното си погребение...
А колко по-лесно би било, Господи, да си ида с тях!
Но Ти си избрал мен - да остана, да премина през всички премеждия, да усетя вкуса на страданието, да се пречистя в него.
Какво си ми отредил, Господи?
Не е ли знак това прохождане край два ковчега? Не премина ли в мен техният неизживян живот, тяхната сила?
... За да се възраждам от пепелището на всяко изпитание.
За да се превръщам постепенно в корен, който смуче сокове от дълбините на времето и поддържа зелено разклонилото се, разлистено дърво на живота...

ГОСПОДИ, БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ МЕ ИМА!



Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tili - затрогващо
21.02.2009 11:48
Силно затрогващ е този разказ.Дори не ми се говори!
цитирай
2. edinman - ......
21.02.2009 13:13
Бог да прости мъртвите и да се смили над нас-живите.
цитирай
3. mamas - tili, edinman,
21.02.2009 13:32
Благодаря за съпричастието...
цитирай
4. bovari - Сигурно е знак!
22.02.2009 21:34
"За да се превръщам постепенно(!) в корен......" като че съдба на всяка жена, или поне на повечето от нас!
Странно, а може би, не толкова, но четейки разказа, ме обвзе успокоението, че все пак някога, след смъртта ми, ако още си задават въпроси за една или друга моя дума, и ако искат да си отговорят...все ще намерят отговора, за себе си.
Задушницата е денят на мъртвите, за да ги открием отново.

Благодаря!

Поздрави,mamas!


цитирай
5. mamas - bovari,
22.02.2009 22:39
благодаря ти за това мнение - то е в пълна хармония с моето разбиране. Винаги има какво да открием или преоткрием за хората, които са споделяли дните ни...
Поздрави и за теб!
цитирай
6. eien - Поздрави, мамас,
23.02.2009 07:22
допълненията са излишни...
цитирай
7. eleonoraknyazheva - ...!!!!!
23.02.2009 11:22
"Г О С П О Д И, запуши Си ушите, когато майка отвори уста да прокълне детето си! И да Си чул, Господи, направи Се, че не Си чул! Защото тя, майката, още преди да отвори уста съжалява, че го е помислила, но дяволът все я бута да греши.Тоя дявол, дето е част от самите нас и не ни оставя додето не ни прибереш при Себе Си, Господи! Боже Милостиви, прости на майките!..."

Господ знае, Маме, знае! И въпреки това, моля се да прости и на мен, защото в яда си съм изричала приказки, с които не се гордея.
Бъди здрава!
цитирай
8. glarus - Може би последните ти
23.02.2009 16:31
думи са мъдростта на живота, връзката с корена, непредвидими човешки съдби, но животът продължава и се гради върху изживяното , животът е урок - най- големия урок на тази земя...
Хареса ми!
цитирай
9. mamas - eien,
23.02.2009 16:46
благодаря за съпричастието...
цитирай
10. mamas - Ели,
23.02.2009 16:51
всеки от нас има нещо, за което трябва да моли за прошка. Но може би трябва най-напред сами да си простим. А това е толкова трудно! По-трудно, отколкото да простиш на другите! Защото може да забравиш какво са ти сторили другите и да им простиш, но трудно се забравя лошото, което самият ти си сторил, макар и неволно(поне при мен е така).
Наближава Сирни заговезни - ден за прошка...
цитирай
11. mamas - glarus,
23.02.2009 16:54
съгласна съм с теб, че "животът е урок - най- големия урок на тази земя..." Както подразбирам, вярваш в прераждането. Аз също...
Благодаря ти за коментара.
цитирай
12. lubara - Поздрави, mamas !
22.07.2009 13:59
Не мога нищо да кажа, освен това. Всеки носи такъв кръст в себе си. Сигурен съм, че ние скърбим за близките си толкова, колкото и те биха скърбили за нас.
Но да не познаваш бащината обич, това не мога да си го представя.
Силна жена си, това е !
цитирай
13. mamas - Така е, Любо...
22.07.2009 23:55
lubara написа:
Не мога нищо да кажа, освен това. Всеки носи такъв кръст в себе си. Сигурен съм, че ние скърбим за близките си толкова, колкото и те биха скърбили за нас.
Но да не познаваш бащината обич, това не мога да си го представя.
Силна жена си, това е !

Благодаря ти!
цитирай
14. romanov - Всеки от нас е изгубил...
11.09.2009 07:40
Имаме и още загуби, предстоят, но се моля, аз да съм преди тях, за да не виждат очите ми, няма място вече в скъсаната ми душа!
Разбирам те напълно!
Поклон пред паметта им!
цитирай
15. mamas - Благодаря...
11.09.2009 11:13
romanov написа:
Имаме и още загуби, предстоят, но се моля, аз да съм преди тях, за да не виждат очите ми, няма място вече в скъсаната ми душа!
Разбирам те напълно!
Поклон пред паметта им!

Поклон!
цитирай
16. kass - mamas
11.09.2009 14:57
ех mamas, колко хубаво си го написала и с колко тъга, трябва да се радваме на живота, той е дар...
цитирай
17. razkazvachka - истинско!
14.05.2011 22:50
и няма по-хубав разказ от разказа на истината
цитирай
18. ketcakuatl - ЗАШЕМЕТИ МЕ
15.05.2011 00:27
Не мога да коментирам веднага нещо толкова въздействащо. Сполай ти.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 2811268
Постинги: 543
Коментари: 11971
Гласове: 31335
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930