Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2009 21:47 - Канят ме, мамо
Автор: mamas Категория: Изкуство   
Прочетен: 1691 Коментари: 11 Гласове:
2



Кръстник, помниш ли как се сродихме?
Човекът, който беше кръщавал кумеца ти, отказа да ни кумува. Поядосахме се, но какво да се прави - всеки си знае проблемите...
Преди да се оженим, много приятели казваха: "Хайде женете се, че да ви стана кум!"
И тъй, кум ще калесваме, както му е ред. С баница и печено пиле.
Лесно се обещава, трудно се изпълнява! Тоя къща заправил, другият скоро кола купил, та се охарчил - причини за отказ, колкото щеш. Що баници и печени пилета се изядоха, а кум няма и няма...
Съседи сме с вас. И вие наскоро се бяхте женили, други млади семейства наблизо няма - поканихте ни една вечер да се поразтушим, табла да поиграем, да се поопознаем. От дума на дума, изляхме си ние болката, че сватба стягаме, а кум нямаме. Де на шега, де наистина, майка ти(лека и пръст) подхвърли: "Че защо не им станете вие кръстници бе, Начко! Да се сродите, хем сме близо - да си помагате!"
Може да е било шега, ама ние - на зор - от шега не разбираме. И ей ни на другия ден с баницата и печеното пиле - пак у вас!
Весела сватба беше, а? И пет кръщавки след нея. Най-малкият - на твоето име. Виж го колко е пораснал вече!

... Май отдавна не сме ти идвали на гости тъй вкупом. Защо ни извика тази неделя? Канехме се да ти дойдем следващата, с козунак и червени яйца!

... Не, няма да сядаме. Ще постоим прави до краката ти, с по две свещи в ръце (тъй ни научиха по-стари хора). Виж си кръщелниците! Всеки държи запалени свещички и два карамфила - за тебе...

Прощавай, куме, ако съм нещо сгрешила, ако не съм ти отстоявала всеки път като на кум!
Ама туй, дето го стори, аз няма да ти го простя. Виж ги: Като ги кръщаваше, нали обеща и да ги венчаваш? Кой, кажи, ще ми ги венчава? Пак ли на чужди порти ще тропам? На кого ще пея любимата ти песен "Канят ме, мамо, на тежка сватба..."?
Питам те, кръстник, не ти ли стигна почит от кумци и кръщелници, от жена и деца, от братя и сестри, та без време вдигна тая тежка сватба - цялото село да се изреди да те почете, че и от други села и градове да дойдат?!

Мълчиш, не отговаряш...

Нека Бог ти прости!

Аз не мога...


Тагове:   МЕ,   канят,   мамо,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. 10miles - Хубав разказ
21.02.2009 21:55
Нещо в мен се разкъса. Така усетих разказа ти. Заболя ме, така истинско звучи. Дали защото го пречупих през своята призма? Не знам, но ме разплака. Припомни ми за едно момче, което си отиде също така без време.
цитирай
2. mamas - Благодаря за споделянето.
21.02.2009 22:12
И тук ще кажа, че публикуваните днес разкази са по действителни случаи, героите са истински. Тук става въпрос за моето семейство, за нашия кум. Най-малкият ми син е кръстен на него.
Другите три разказа ("Корени", "Наследство" и "Дом") също са автобиографични. Разказвачът съм самата аз. Няма нищо измислено...
Поводът да ги пусна точно днес така накуп, е Задушница - ден за помен.
цитирай
3. sowhat - о мами
22.02.2009 08:01
напоследък губя близките си по бързо от колкото мога да понеса...
да ги поменем...
цитирай
4. mamas - sowhat,
22.02.2009 11:43
всички имаме своите загуби...Но аз вярвам, че не сме ги изгубили! Спомням си един популярен стих "и смъртта е също форма на живот"...Вярвай!
цитирай
5. elineli - От
22.02.2009 11:43
вчера насам незнам колко пъти ме настръхваш.Изповедите ти са ъгълче сърце,животрептящо ,топло.Благодаря ти.За всичко което не мога да кажа аз...
цитирай
6. laurencia - Мами,
22.02.2009 12:05
Докосва разказът ти дълбоко сърцето ми, и сълзите ми отключва, вчера не можах да коментирам. Кръстницата ми - като жива е пред мен, само дето мълчи, лека й пръст. Благодаря ти.
цитирай
7. mamas - elineli,
22.02.2009 12:18
всички чувстваме...няма значение кой го е казал. Ти едно, аз друго, трети - трето...Хубавото е, че съпреживяваме и радостта, и болката, че не сме сами...
Благодаря ти!
цитирай
8. mamas - laurencia,
22.02.2009 12:22
понякога си мисля, че от толкова болка няма да ми останат сълзи за щастливите мигове...Но се оказва, че не е така! Затова - наплачи се, ще ти олекне...А следващия път заплачи от щастие!
цитирай
9. victoriavselena - разплака ме
22.02.2009 14:42
длуго няма. Тук се мълчи
цитирай
10. mamas - victoriavselena,
22.02.2009 14:45
Да помълчим заедно...
цитирай
11. анонимен - съжалявам за повода да го напишеш. . ...
22.03.2009 19:08
съжалявам за повода да го напишеш... :( разказът обаче е невероятно въздействащ и ти благодаря, че си го споделила! наистина е много тежко, но по-нататък иде и хубавото - не губете вяра!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mamas
Категория: Поезия
Прочетен: 2754462
Постинги: 543
Коментари: 11971
Гласове: 31332
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930