Не съм пепел. 
Все още не съм.
Само жар изморена съм аз
в нестинарско огнище.
Леко стъпвай,
сърцето ми (свята икона)
в ръцете си взел..
Но...не толкова плахо!
Не само на пръсти!
Нестинарско хоро заиграй,
на страстта си отдаден!
Разрови пепелта -
като феникс 
оттам да възкръсна!
...Ако ли пък 
не пламне искра,
ти за мен не жали!
Просто...
дай на вятъра знак -
пепелта да разпръсне...






Предаването на този разговор е просто задължително:
papadok - Никой не знае, дали не е роден нестинар. За да се разбере, трябва да се "подаде ръка". Иначе, с много предпазливост, как ще разберем - нестинари ли сме, птица феникс, или просто изморена жар, наречена пепел.

 mamas - рара, не бях мислила до този момент за пепелта като за "изморена жар"...Красив образ! Дали да не си го открадна за някое стихотворение? Или просто да го взема назаем? Защото май точно така се чувствам, като изморена жар...
Благодаря ти! . papadok - Подарявам ти ако, ако въобще може да се подаряват думи. Ти ще го вложиш някъде и то ще живее в нещо красиво. При мене ще е неизползвано. Щом си видяла в него красота-за мене ще е удоволствие и чест да ти го подаря. . mamas - рара, ще бъде ли нахално, ако кажа, че те обичам? Както се обича добър приятел! Благодаря от сърце!

Разговорът е проведен тук: http://mamas.blog.bg/viewpost.php?id=291898

да те прегърна, Славе. За мен цяла си обич, която възкръсва! :)

парещо Чудо си ти:)))

получих ценен подарък и добро вдъхновение. Как да не възкръсвам с такива приятели!
Прегръдка имаш и от мен.

благодаря ти за съпричастието!
"Чудеса" като мене - много. Радвам се, че се откриваме и тук.

Не мога да не споделя и тук, че е прекрасен ТВОЯТ СТИХ. И, че ми е уютно с твоето обичам те!!!

и на мен ми е уютно сред приятели!
Благодаря ти още веднъж...

Много е силно.
Поздрави!

благодаря!
Надявам се това да не е единственият път, в който мой стих те оставя без дъх!
И едно признание - оформянето на твоя блог ме стимулира да пробвам и аз да включвам картинки и музика. Благодаря за това.

отново и отново и все повече ми харесва. Браво.

да направиш клип?(Въх чИ съм нахалнЪъъъъъъ)

всичко останало и заглавието е страхотно! Аплодисментите ми, Мamas!

Както казах вече, дължа това вдъхновение на papadok. Метафората "уморена жар" е негово откритие, освен това използвах и други образи от коментара му към стихотворението ми "Среща".
Такива моменти на вдъхновение ми са особено скъпи. Все пак, ние не пишем само за себе си - ако беше така, нямаше да публикуваме, нали?

Мamas! Ние пишем за света, а той де ни чете, де не, светски му работи...;)))

Много, много е въздействащо!

Щом на теб съм оказала въздействие, с твоето богатство на емоции и изразни средства, значи е добре...

Чудесно си го сътворила... :)

Радвам се, че ти харесва!

Един от най-въздействащите стихове, които съм чела напоследък... :)

за високата оценка...

Благодаря за този коментар (едва днес го виждам...)!