- Не ми подаде ръка за поздрав.
Страх те е. От мен ли се плашиш?
Та аз нищо лошо няма да ти сторя!
Какво в мен е толкова страшно?

- Не ти подадох ръка за поздрав.
Уплаших се.
От себе си се уплаших.
Ако ръцете ни се бяха докоснали,
щеше да стане страшно.
Щяха да лумнат пламъци палещи
от върховете на пръстите.
Не знам -
от огъня изпепеляващ
щяхме ли да възкръснем!

Мнението на другия има ли някакво значение за героя ти, който единолично взима решения?

не съм сигурна дали разбрах правилно коментара ти...
Може би не ти се е случвало - да не смееш да докоснеш някого, защото се страхуваш да не събудиш чувства, които НЕ ТРЯБВА да бъдат събуждани...

А то си е за срах...:)

коя според теб е мъжката позиция в този диалог?

Хубави са стиховете.Да, има случаи, в които е по-добре да не се докосваме и дори да не се виждаме.

благодаря ти...Така е - за да не подхранваме напразни надежди за нещо невъзможно...

Често съм го изживявал!!!

Много силно чувство е!

предполагам, че нямаш предвид страха от докосването, а лумването на пламъците, нали?

Даже не е точно страх, а една оценка, че оттук нататък, контрола ми върху последиците ще е много дефицитен.

май точно това имам предвид с финала
"Не знам -
от огъня изпепеляващ
щяхме ли да възкръснем!"

именно. :)))

И аз почувствах финала точно така.

Никой не знае, дали не е роден нестинар. За да се разбере, трябва да се "подаде ръка". Иначе, с много предпазливост, как ще разберем-нестинари ли сме, птица феникс, или просто изморена жар, наречена пепел.

не бях мислила до този момент за пепелта като за "изморена жар"...Красив образ! Дали да не си го открадна за някое стихотворение? Или просто да го взема назаем? Защото май точно така се чувствам, като изморена жар...
Благодаря ти!

ако, ако въобще може да се подаряват думи. Ти ще го вложиш някъде и то ще живее в нещо красиво. При мене ще е неизползвано. Щом си видяла в него красота-за мене ще е удоволствие и чест да ти го подаря.

ще бъде ли нахално, ако кажа, че те обичам? Както се обича добър приятел!
Благодаря от сърце!