25/07/2007, 22:38 Нощница от река, не е разказ
Цефулес (Стефан Кръстев)

(на всички онези които се искат, а в тази нощ не могат да са заедно)

Точно в нула часа реката спря да ромоли, чуваше се вятъра разкъсващ риза в клоните, гласовете на горските животинки ми приличаха на непознати, а ежедневно са ме обгръщали без да мога да дочуя, тъй като ромоленето ги е заглушавало, много други звуци, обгръщали ме и недочути, напълно непознати, сега дочувах и се опитвах да опозная.
Надникнах навън - реката я нямаше. От камъните не се носеше миризма на тиня, отразяваха лунната светлина и приличаха на лунни, тъй сухи бяха.
Къде изчезна реката?
Ти се засмя зад гърба ми.
Стресна ме. Блестяха голите ти рамене.
-Не ме ли очакваше? - попита закачливо.
-Очаквах те, но....
-Мислеше, че ще е по-различно?
Наистина. Имахме среща точно в нула, но среща на мисли. Бяхме далече един от друг. Животът го налагаше. Не можехме да срещнем тела в тази нощ, а се искахме. Липсваше ми, аз на теб, също.
Уговорихме си среща. Никакви телефони, скайп, кю, само мисли, без помощни средства и електронни посредници. Ти насочваш твоите към мен, аз моите към теб. Това и правех, мислех си за теб, унасях се, цъфтеше потта ми, усмихваха се цветята като теб и тогава реката, спря.
И ти се яви.
-Къде е реката? - попитах.
-Облякла съм я.
Дрехата ти беше синя и лъхаше прохладна отмала от нея. Приятна и изкусителна в зноя. Без съмнение беше реката.
Полепнала плътно по формите ти.
-Искам да се любим. - прошепнах ти.
-Не мога да я съблека, ще трябва да се гмурнеш в нея за да ме имаш. Няма да се удавиш.....
Скочих и водата ме погълна. Прегърнахме се в нея. Дишахме я. Сякаш летяхме, докато се любим.
Беше прекрасно.
Изплувах сам на единият бряг, видях сянката ти на другият преди да изчезне сред дърветата.
И отново ромолеше между нас времето, но вече знаем, че можем да го излъжем.


Отговор
qbylkov-cvqt

Когато думите са слаби,
когато разстоянията са големи,
когато желанията разцъфтяват -
невероятна е фантазията,
даваща прохлада
на разпалената мисъл...


mamaS

А ако мисълта ми
не иска тази прохлада?
Ако иска
да се разгаря пожарът,
да прелитат искрите
и нови пожари да палят?
Да изгарят душите -
щом не могат телата
да се докоснат...

Ех, този страх
от водата!


qbylkov-cvqt

Ако не иска тази прохлада -
просто ще се взриви мисълта,
ще бледнеят пламъците на ада,
пристъпи боса към водата,
усети ласката на вълната,
отдай се на огъня на любовта,
не го разгаряй до изпепеляване...


cefules

Като вълшебници сте,
стоящи край реката,
пеещи нещо приличащо на балада,
но омагьосано,
акомпаниращи на инструмент подобен лютня,
но непознат,
а струните са дъга....

Тръгнаха ми сълзите, знаеш ли! Става само когато съм много, много затрогнат. Откри ми такъв мил спомен, такава серия от спомени. И повода за написването на тази импресия и после при публикуването: какво предизвика, а и вашите продължения....

Просто благодаря ти, Мамас.

мило ми е да се връщам почти две години назад! Такава група се беше оформила в абв-то, направо си влизахме под кожата...Сякаш бяхме заедно и чувствахме едно и също...А тогава дори не се познавахме, не бяхме се виждали...Съжалявам, че някои хора се изгубиха от погледа ми...А може би са тук, с други никове? Бих се радвала ако някой се познае и се обади...
И аз искам да ти благодаря - доста мои неща са вдъхновени от теб - от твоите стихове и разкази.

Вълшебна река!

благодаря...Искам обаче да подчертая основната заслуга за това вълшебство - на магьосника от Асеновград Стефан Кръстев и поетичния отговор на адашката ми с ник qbylkov-cvqt . Аз просто продължих верижката...